По-важни моменти от историята на пещерната дело в България
Предистория на организираното пещерно дело в България
Много от пещерите по българските земи са представлявали религиозен, познавателен или изследователски интерес за съотечественици и чужденци още в далечното минало. Проучванията показват, че първите сведения за пещери в България датират още от XII век и се съдържат в Безименното житие на Св.Иван Рилски.В периода до 1878г у нас и в чужбина, под различна форма биват публикувани кратки съобщения за някои български пещери, но те не са придобити в резултат на нарочна проучвателска дейност. Посочената година може да се счита за начална дата на целенасочените спелеоложки изследвания у нас и тя се бележи от откриването, от унгарския зоолог Едуард Меркъл, на първите два български троглобионта в пещерите под върховете Столетов и Коруджа в Средна Стара планина. Във времето до 1900г се публикуват още редица данни за пещерите у нас, но най-впечатляващи са тези, съдържащи се в трудовете на Х. и К.Шкорпил "Изкопаеми богатства изнамерени в целокупна България (1882),"Природни богатства в целокупна България (1884г) и "Кражки явления в Българи я (1900г), в които се съобщават и описват десетки пещери. Междувременно през 1882г в Сливен местни учители осъществяват първата известна организирана експедиция за проучване на пещерата "Змеева дупка" край града, а 4 години по-късно геолога проф. Г.Златарски прави и първите палеонтологични разкопки в пещери край с.Карлуково.
Първите археологически разкопки в български пещери (пещ."Полички" край Дряново) извършва С.Юринич през 1891г, като в публикуваният материал подробно описва обекта и резултатите от проучванията. Тези и публикуваните през 1900г материали - "Глава Панега". Принос към изучаването на карста в България от проф.А.Иширков и "Пещерата Топля при с.Голяма Желязна" от проф.Г.Бончев, категорично потвърждават факта, че в България е настъпил периода на целенасочените спелеоложки проучвания.
Потвърждение на това са и последвалите до 1929г изследователски и научни експедиции и публикуваните 168 материала, съдържащи обща и специализирана информация за пещерите и резултатите от проведените проучвания.
В този почти 30-годишен период Р.Попов полага началото на систематичните археологически разкопки и последователно разкопава редица пещери край селата Беляковец, Мадара, Карлуково, като в пещерата "Темната дупка" при Карлуково открива първите за Балканите находки на палеолитната култура. Археологьт В.Минков допълва списъка на проучените пещери от районите на селата Орешец, Микре, Деветаки, Чавдарци, Рабиша, Ягодина и др. и доказва, че те са били населявани и в по-късни културни епохи (неолит, енеолит, бронз).
През 1922г акад. д-р Ив.Буреш - Директор на Царските природонаучни институти, поставя началото на целенасочените биоспелелогични изследвания в страната. Само за няколко години той и екипът му от ентусиазирани сътрудници проучват повече от 80 български пещери и откриват десетки нови троглобионтни животински видове. Един от най-ревностните изследователи тогава е Ненко Радев, който става автор на първите две подобия на Атласи на Българските пещери, в които публикува карти и обширна информация за 16 български пещери.
От началото на века водят началото си и методичните проучвания свързани с геологията, хидрогеологията и морфологията на карета. Те са свързани предимно с имената на географа проф. Ж.Радев, петрографа проф. Г.Бончев и инж. П.Петров - хидрогеолог. В резултат на многогодишни изследвания през 1915г първият от тях издава "Карстови форми в Западна Стара планина" - първата монография по карста в страната. Петрографските описания на Г.Бончев съдържат обилна информация за разпространението на окарстяващите се скали в България, отделни пещерни райони, пещери и карстови извори. Инж.П.Петров заедно със сподвижници се заема с проучването на редица пещери в Ловешко и Софийско. Така през 1924г с цената на много усилия е окончателно проучена и картирана "Деветашката пещера", а през 1926г и "Темната дупка" край гара Лакатник.
Период на организираната спелеоложка дейност – Първо Българско Пещерно Дружество - 1929-1949г.
През 1929г условията и необходимостта от създаване на национална организация за проучването на пещерите са налице и на 18 март с.г. се учредява първото българско пещерно дружество, като този акт е иницииран от инж. П.Петров. За първи председател на дружеството е избран ботаникът проф. Ст.Петков. Дружеството развива активна дейност, учредяват се негови клонове в с.Ракитово и Дряново. Организират се редица експедиции. Започва издаването на дружествен печатен орган" Известия на Българското пещерно дружество", от който излизат две книжки(през 1936 и 1940г). В периода на ІІ-та световна война активността спада и започва плахо да се възстановява едва след 1947г. Така се стига до организирането под егидата на БАН на първите пещерни бригади през 1948г "Т Павлов" и през 1949г "В.Коларов". В рамките на тези своеобразни експедиции се изследват, картират и описват множество пещери около селата Лакатник, Карлуково, Златна Панега и Рабиша. През 1949г по решение на "народната власт" дейността на обществените организации в т.ч. и Пещерното дружество е прекратена.
Възраждане на организираното пещерно дело и спелеология (Комисия, БФ Пещерно дело, БФСп)
През 1957г възстановява дейността си БТС. Скоро след това група от деятели на дружеството внасят предложение до ръководството на съюза за създаване на Комитет по пещерен туризъм. Той се учредява през 1959г, за негов първи председател е избран проф.д-р Л.Динев, за зам.председател П.Трантеев и почетен председател акад.д-р Ив.Буреш, който остава такъв до смъртта си през 1980г. Същата година се учредява Студентския пещерен клуб "Академик", София т.е. първият клуб в страната, като се има предвид, че по това време в Чепеларе - Д.Райчев и в Русе - Г.Икономов, вече са създали подобни организации, но не и клубове, за изследване на пещерите. От годината на учредяването започват и първите курсове за подготовка на инструкторски кадри, които по-късно стават основата на организиращите се към туристическите дружества в страната нови пещерни клубове (37 към 1964г). Успоредно с това започва и провеждането на републикански, клубни, а от 1963г и международни (извън страната) пещерни експедиции. През 1963г комисията прераства в Републиканска комисия по пещерно дело, а по-късно без да променя същността на дейността си се преименува в Българска федерация по пещерно дело (1972) и Българска федерация по спелеология (1991г)
През 1985г за председател на федерацията е избран П.Берон. На общото й събрание през 1991г федерацията приема последното си име и за първи път от съществуването си след 1959г тя приема свой Устав, по-късно (1993г) се регистрира като юридическо лице с нестопанска цел и и получава лиценз за дейност от Държавната агенция за младежта и спорта (1997г).
През всичките години на съществуването си организацията работи в няколко основни насоки:
Приобщаване на нови членове и привърженици чрез провеждане на курсове "Млад пещерняк" и "Пещерняк", респективно разширяването на мрежата от пещерни клубове. Резултатите в това отношение са променливи. Броят на обучените пещерняци,членският състав и клубовете непрекъснато е варирал. В последните години във Федерацията членуват около 30 клуба и тя е наброявала между 400 и 700 пещерняци.
Подготовката на инструкторски кадри - дейност, която макар и трудно, се провежда и до днес.
Подготовката на спасители в пещери и пропасти, която води началото си от 1974г, когато се създава и Аварийно-спасителния отряд към федерацията.
Проучването на българските пещери. Това е една от най-плодотворните дейности на българските пещерняци. Натрупаният до 1972г богат фактически материал става основа за създаването през с.г. на Главната картотека на българските пещери. Нейният идеен вдъхновител е П.Трантеев, но тя става факт благодарение на безкористния труд на инж.Р.Радушев. Днес картотеката съдържа документацията на повече от 5,400 проучени български пещери.
Опазване на пещерите. Преди всичко тази обществено значима дейност е била насочена към пропагандиране на подземните красоти и необходимостта за тяхното опазване, чрез периодичния печат. В последствие организациите на българските пещерняци участват активно в обявяването на пещери и карстови pайони Защитени природни обекти (броят им днес е около 160). Успоредно с всичко от 1990г ежегодно се работи върху природозащитни проекти, които целят решаването на конкретни проблеми - преди всичко екологичното образование на гражданите в т.ч. и на членовете на федерацията. Едно от значимите събития в това отношение е провеждането на Първата национална конференция "Екология и спелеология" в Плевен през 1990г.
Международна дейност. Води началото си от 1963г, като първоначално се основава на обмен на експедиционни групи на национално и клубно ниво с Чехия, съществуващия тогава СССР, Унгария, Румъния, Германия, Франция, Белгия и др. В периода 1967-69 пещерняците от "Академик" София участват в експедиции за проучването на най-дългите гипсови пещери в света "Оптимистическая" и "Голубие озера" в Украйна, а през 1968г П.Недков и К.Спасов проникват до дъното на 10-тата по дълбочина пропаст в света "Снежна" в Полша (-640 м). През 1969г пещерняците от клуб "Планинец" провеждат експедиция в най-дълбоката тогава пропаст в света ”Гуфр Берже", Франция (-1,122 м), до чието дъно достигат А.Тапаркова и П.Берон. През 1971 българи отново участват в проучването на "Голубие озера", а през следващата година клуб "А.Константинов" прави неуспешен опит да достигне до дъното на най-дълбоката италианска пропаст "Сплуга де ла прета". През 1973г пещерняците от "Планинец" повтарят успеха си - този път в "Пиер сен Мартен" (-1,332м), която е станала първа по дълбочина в света. Две години по-късно П.Берон взима участие в 6-месечна британска експедиция в Папуа-Нова Гвинея. През 1979г сборна експедиция на софийски пещерняци осъществява прониквания в Микеле Гортани (-920 м) и Сплуга де ла Прета (-878 м.) в Италия, а през следващата В.Недков се спуска в 9-тия по ред абсолютен отвес в света "Мавро Скиади" (-347 м) на о-в Крит. През 1981г се слага началото на нов етап от дейността извън граница - започва провеждането на експедиции за изследване на нови пещери и райони. Под този знак се провеждат 4 експедиции в Австрия (1981-1983г), по време на които се проучват 44 пещери, сред които е и най-дълбоката проучена от българи пропаст - "S-1" (-584 м); следва експедицията на "Академик" София в Куба през 1981г (18км картирани пещери); 3-те последователни експедиции на "Студенец" Плевен в Пиренеите (1986-1988г), в рамките на които са картирали 35 пещери и след премиерното преодоляване на 3 сифона и картирането на 650м сухи галерии в Пропастта "БУ-56" тя става 2-ра по дълбочина в света (-1,408м); Националната експедиция в Куба през същата година (34 пещери с обща дължина 19,988м). През 1989г се провеждат изследователски експедиции: на "Средец" София в Алжир (9 пещери, сред които е и най-дългата в страната "Жоаит" (2,600м); на СУ "Кл.Охридски" във Виетнам с 37 проучени обекта. През 1990г следва нова национална експедиция в Китай (9 пещери и пропасти). Периодът 1991-96г се характеризира с провеждането на системни проучвания в Албания и най-вече Албанските Алпи, което се реализира в 6 национални и 4 клубни експедиции (проучени и картирани 210 обекта, между които пропастта Целикокаве (-505 м) - втора по дълбочина българска премиера).
