Вече му се видя края на пещерното движение, превърнато в "пещеризъм" като екстремен спорт и развлечение.

"Трите фази" на положението от Ричард Марчинко, "тюлен" от US Army
Оглед: Ситуацията е нормална - всичко е осрано!
Проверка: Нещата ама наистина са много яко осрани!!
Констатация: Осирането е без надежда за почистване...

	НЕ СМЕ НАРОД	Петко Славейков, 1875г
	Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат. Всичко тежко, всичко мъчно е за нас! "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас. И не знаем, не можеме, не щеме да работим за себе си със време. Само знаем и можеме, и щеме един други злобно да се ядеме...	Помежду си лихи, буйни, топорни, пред други сме тихи, мирни, покорни... Все нас тъпчат кой отдето завърне, щот сме туткун, щото не сме кадърни... Всякой вика "Яман ни е нам хала!", а всякому мерамът е развала... Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша!

Започнах през 1958г като "чепекар" (Частен Пещерен Клуб - както бе обичайно за повечето от нас). Изкарах курса през 1964г. Притежавам всички "подземни" инструкторски квалификации плюс "Спасител" и трите "Прилеп"-а - бронзов, сребърен и златен (курсовете за "Алпинист", "Капитан", "Леководолаз", "Парашутист" и т.н бяха "за идеята"). Поскитал съм по доста по света - дупки не съм броил! Курсисти ми бяха (много вече си отидоха) доста от "старите" пещерняци. За съжаление някои от тях не можах да науча да бъдат честни към себе си и към света (без имена!)! Толкоз!

Еднственото, което ме натъжава е, че няма на кого да оставя цялото това събрано от мен "богатство"...

Аз +куча =

"Колкото повече опознавам хората - толкова повече обиквам животните!"

Ако някой има въпрос, иска да коригира или добави нещо (и това се случва), да ме похвали (малко вероятно) или желае да ме оплюе (най-вероятно - българи сме!), просто да ме "цунка" по... плика! Чакам...