1. Геолого-географски бележки

Геолого-географски бележки

Район 205 обхваща южните склонове на западната част от Софийска Стара планина, като на юг достига до Софийското поле. На север достига до р.Козле и р.Нишава. Това са т.н. Мала Стара планина, планината Чепън и рида Камъко (до с.Безден), който представлява високо издигната карстова равнина. Основна отводнителна артерия се явява р. Козле, която води началото си от няколкото карстови извора в с.Бучин проход. След това тече на изток и се влива в р.Искрецка при мах.Пали лула. По северния край на Камико протича малката р.Урсула към Драгоманското блато, която през лятото пресъхва.

Като цяло терена е карстов, с разкрития на варовици от триаса и юрата, които акумулират цялата повърхностна вода и я изкарват в буйни карстови извори, главно в южните склонове на планината.От палеозойските скали в района се разкриват силурските глинесто-мергелни седименти, които са метаморфозирани и карбонските шисти, пясъчници и конгломерати, с въглищни прослойки. След прекъсване в седиментацията започват мезозойските седиментни скали, представени главно от триаса и юрата. Кредата е представена само в тесни ивици в планината Чепън от сенонски туфозни пясъчници и туфити, варовити пясъчници и песъкливи мергели.

Долният триас е изграден от конгломерати и пясъчници с розово-червен цвят. Следват седиментите на рьота – глинесто-песъкливи варовици и мергели. Те прехождат във варовиците на средния триас - аниз. От начало са тъмносиви мергелни варовици, по-нагоре по-светли зърнести варовици и дебелослойни бели и сивобели плътни доломитни варовици и доломити, които вече са от ладинския етаж. Среднотриаските карбонатни скали изграждат ядката на Бучинската синклинала, между селата Дреново и Цръклевци, на запад през с.Лопушня, Връбница и Мургаш до с.Туден. Всред варовиците често се срещат мергелни прослойки, които стават причина за локални карстови извори. Скалите на горния триас нямат разкрития в района.

Юрата е представена от трите си серии: лиас, догер и малм. Лиаските седименти тук са изградени от нечисти мергелни варовици и варовити пясъчници и мергели. Догера се разкрива само в малки ивици от кристалинни пъстри варовици и пясъчници. Малма е развит изцяло във варовит фациес. В Чепън и рида Камъко той е представен от дебелослойни, бели варовици, на места мраморизирани.

Плиоценските седименти в района се разкриват само в южните окрайнини – това са бели и жълтеникави пясъци и дребнокъсови чакъли от т.н. Софийски басейн. Кватернерните делувиални наслаги покриват Шумското поле, Васильовското поле и др.

Карст и карстови води

В района са открити до сега твърде малко пещери и пропасти – едва 27. По-големи са пещерите: „Голямата темнота” (1,864м дължина и -106м денивелация) и „Раздолци” (74м дължина и -36м денивелация) при с.Дреново; „Темната дупка” при с.Беренде извор (493м дължина и -95м денивелация); „Затрупаната” при с.Билидие хан ( 55м дължина и -25м денивелация) и др. Пещерите при с.Дреново са понорни, с протичащи през тях реки, които се събират сифонно и излизат в общ карстов извор (Воровитец при мах.Въртопо). Като цяло районът има потенциал за откриване на големи водни пещери, свързани с многобройните карстови извори. Карстовия терен е изпъстрен с въртопи и валози, които при разчистване могат да се окажат вход към тези пещери, какъвто беше случая с „Голямата темнота”.

Варовиците на средния триас и малма в района оформят самостоятелни карстови водоносни хоризонти, изолирани един от друг. В Бучинпроходския басейн водата излиза от средния триас. Басейна е ненапорен и дрениран. Най-голям е изворът „Пещерата” (24-180 л/сек); Стойчин кладенец (в горния край на селото – 9 до 20 л/сек.); извора в мах.Градище (1-5 л/сек) и др. Температурата им е от 9 до 12,5°С. Голям карстов извор има южно от Чепън - в с.Голямо малово.

В Опицвет–Драговищенския басейн карбонатните скали на средния триас, лиас-догерът и малмът образуват общ водоносен хоризонт, ненапорен. Той излиза по разлома със Софийската котловина в големи карстови извори: Опицветски, Бистрецки, Безденски и Драговищенски. Опицветския извор излиза по дължина около 500м. по разлома. По-главните извори са три (ср.дебит 350 л/сек, а макс. 675 л/сек.) Температурата е 19°С. Изворът не се размътва. От него води началото си р.Блато.

Изворът Бистрец е между с.Опицвет и с.Безден. Дебитът му е силно променлив (30 – 186 л/сек), температура 9 -14°С. При валежи водата се размътва. Това показва, че водния дебит е за сметка на малмската част от водоносния хоризонт.

В обсега на с.Безден има редица извори с общ дебит 100 л/сек. до 700 л/сек. Тук излиза вода и от двете подзони на басейна – среднотриаската и малмската.

При с.Драговищица излиза извора Врелото с постоянен дебит (90-120 л/сек.) и температура 14°С. Водата му не се размътва, следователно се захранва главно от средния триас. Карстовите басейни в района се захранват от инфилтриралите се валежи и пониращата р.Крива.

Литература: 1. Атанасов Ан. Геология на западната част на Софийска Стара планина. Списание на БГД, год.ХХ, кн.2-3, София, 1950г.

2. Антонов Хр., Д.Данчев. Подземни води в НРБ. София, Техника, 1980г.

инж.Мария Златкова