Нашите приятели - загадъчните прилепи . . .

Появили се преди около 55 млн. години, прилепите са едни от най-древните бозайници и днес заедно с гризачите, са най-разнообразният и широко разпространен разред, наречен Ръкокрили, от този клас. В света досега са известни повече от 1000 вида.
Няма други съвременни гръбначни животни, които използват толкова разнообразна хранителна база. Около 260 вида в тропиците се хранят с плодове или растителен нектар, с което участвуват в опрашването на растенията и разпространението на семената им. Почти всички останали се хранят с насекоми, а само 3 южноамерикански вида се хранят с кръв. Насекомоядните прилепи, които са най-богатата на видове група, са разпространени почти по целия свят. Хранят се с разнообразни насекоми и паякообразни. Един средно голям насекомояден прилеп с тегло около 15гр изяжда от април до октомври около 1,8кг насекоми!
Те са единствените активно летящи бозайници, водещи нощен начин на живот.
Основният дял от съвременните видове използват ехолокацията като начин за ориентиране, ловуване и общуване помежду си. Въпреки че разчитат основно на ултразвуци, всички прилепи пълноценно използват и зрението си.
Прилепите живеят в изключително разнообразни убежища - пещери, скални цепнатини, минни галерии, хралупи на дървета, под кората, различни съоръжения и жилищни постройки. За умерените ширини е характерна смяната на зимните и летните убежища.
Повечето видове раждат само по едно малко на година от края на май до началото на юли. Както всички бозайници, женските кърмят малките. В този период повечето видове образуват различни по численост колонии, като пещеролюбивите прилепи у нас правят такива от по няколко десетки хиляди индивида. По време на размножаването е изключително опасно да се безпокоят и влизането в убежищата им е забранено! Веднъж паднало на земята, малкото е напълно безпомощно и загива! След средата на август прилепите, напускайки тези места, започват да се хранят усилено, трупат подкожна тлъстина и се отправят към зимните си убежища.
В умерените ширини от края на ноември до началото на март прилепите изпадат в състояние на зимен сън (хибернация) и така преживяват неблагоприятния сезон. Най-често презимуват в подземни убежища - пещери, като оформят многочислени колонии. Безпокойството им може да бъде пагубно, защото разбуждайки се и летейки, те бързо изгубват енергийните си запаси и не доживяват до пролетта. Влизането в убежищата през този период също е абсолютно забранено!
В сравнение с други дребни бозайници като земеровки и мишки прилепите живеят удивително дълго - около 10-15 години в естествени условия.
Подобно на птиците някои прилепи извършват миграции най-често при смяна на летните със зимни убежища. Обикновено те не са по-дълги от 100-300км, но са известни и такива с дължина над 1,000км.
Тези изключително непознати, интересни, напълно безвредни и много полезни животни несправедливо са набеждавани за спътници на “тъмните” сили и предвестници на нещастие. Напротив, в районите, обитавани от големи прилепни колонии, насекомите почти никога не стават бедствие. Жертви на суеверия и поради тясната си привързаност към ненакърнените от човека местообитания, прилепите са изключително уязвими от нашата дейност. Веднъж напуснали ни, те не се завръщат. Понастоящем те са сред най-уязвимите групи бозайници. В Европа се полагат много усилия за проучването и опазването им (всичките 29 вида прилепи у нас са защитени със закон със Заповед N 1021/1986г), а броят на техните приятели непрекъснато расте.
Нека ги опознаем и запазим и в България, докато са все още около нас!

 

Подреждане съгласно Закона за биологичното разнообразие в България
(ДВ, бр.77/2002г и ДВ, бр. 88/2005г)

Семейство Подковоноси прилепи (Rhinolophidae)

	Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)
	Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
	Голям подковонос (Rhinolophus Ferrumequinum)
	Малък подковонос (Rhinolophus Hipposideros)
	Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)

 

Семейство Булдогови прилепи (Molossidae)

Булдогов прилеп (Tadarida teniotis)

 

Семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)

	Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) Дължина на главата и тялото: 45-58мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 36,5-44мм Дължина на ушите: 12-18мм Разпереност: 262-292мм Тегло: 6-13 грама
	Северен вечерник (Eptesicus nilssoni)
	Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus) Дължина на главата и тялото: 62-82мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 48-57мм Дължина на ушите: 14-22мм Разпереност: 315-381мм Тегло: 14-34 грама
	Савиево прилепче (Hypsugo savii)
	Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi)
	Дългоух нощник (Myotis bechsteini) Дължина на главата и тялото: 45-55мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 39-47мм Дължина на ушите: 23-26мм Разпереност: 250-290мм Тегло: 7-12 грама
	Остроух нощник (Myotis blythi)
	Нощник на Брандт (Myotis brandti) Дължина на главата и тялото: 39-51мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 33-39мм Дължина на ушите: 13-17мм Разпереност: 190-240мм Тегло: 4,3-9,5 грама
	Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)
	Воден нощник (Myotis daubentoni) Дължина на главата и тялото: 40-60мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 33-42мм Дължина на ушите: 10,5-14мм Разпереност: 240-275мм Тегло: 7-15 грама
	Мустакат нощник (Myotis mystacinus) Дължина на главата и тялото: 35-48мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 31-37мм Дължина на ушите: 12-17мм Разпереност: 190-225мм Тегло: 4-8 грама
	Трицветен нощник (Myotis emarginatus) Дължина на главата и тялото: 41-53мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 36-42мм Дължина на ушите: 14-17мм Разпереност: 220-245мм Тегло: 7-15 грама
	Голям нощник (Myotis myotis) Дължина на главата и тялото: 67-80мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 54-68мм Дължина на ушите: 26-31мм Разпереност: 350-450мм Тегло: 28-40 грама
	Нощник на Натерер (Myotis nattereri) Дължина на главата и тялото: 41-55мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 36-45мм Дължина на ушите: 14-19мм Разпереност: 245-280мм Тегло: 5-12 грама
	Голям вечерник (Nyctalus lasiopterus)
	Малък вечерник (Nyctalus leisleri) Дължина на главата и тялото: 48-68мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 39-46,5мм Дължина на ушите: 12-16мм Разпереност: 260-320мм Тегло: 13-20 грама
	Ръждив (обикновен, кафяв) вечерник (Nyctalus noctula) Дължина на главата и тялото: 60-82мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 48-58мм Дължина на ушите: 16-21мм Разпереност: 320-400мм Тегло: 17-45 грама
	Кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus) Дължина на главата и тялото: 36- 51мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 28-34,4мм Дължина на ушите: 9-13,5мм Разпереност: 180-240мм Тегло: 4-8 грама
	Натузиево прилепче (Pipistrellus nathusii) Дължина на главата и тялото: 46-55мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 32-37мм Дължина на ушите: 10-14мм Разпереност: 230-250мм Тегло: 8-17 грама
	Средиземноморско прилепче (Pipistrelus kuhlii)
	Кафяв дългоух прилеп (Plecotus auritus) Дължина на главата и тялото: 42-55мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 35-42мм Дължина на ушите: 31-43мм Разпереност: 240-285мм Тегло: 5-11,3 грама
	Сив дългоух прилеп (Plecotus austriacus) Дължина на главата и тялото: 41-58мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 37-45мм Дължина на ушите: 31-41мм Разпереност: 255- 292мм Тегло: 5-13 грама
	Двуцветен прилеп (Vespertilio murinus)
	Златист нощник (Myotis aurescens)
	Езерен нощник (Myotis dasycneme) Дължина на главата и тялото: 57-67мм Челен ръб на крилото ("ръка"): 41-43мм Дължина на ушите: 15-19мм Разпереност: 200-300мм Тегло: 14-20 грама
	Малко кафяво прилепче (Pipistrellus pygmaeus)

Още звук . .. .. . и видео . .. .. .

Наименования на защитените прилепи в Европа на английски, немски и френски

Кратки сведения за прилепите

В България се срещат 29 вида от 4 семейства - сем. Булдогови прилепи (Molossidae) - 1 вид - Tadarida teniotis; сем. Подковоноси прилепи - (Rhinolophidae) - 5 вида; сем. Дългокрили прилепи (Miniopteridae) - 1 вид - Miniopterus schreibersi и сем. Гладконоси прилепи (Vespertilionidae) - 20 вида.
Според формата на носа на прилепите се разделят на три големи семейства – Подковоноси, Гладконоси и Булдогови.

Семейство Подковоноси (Rhinolophidae)
В Европа семейството е представено от един род с пет вида: Голям, Малък и три вида средни подковоноси – Средиземноморски, Южен и Подковонос на Мехели. Името си носят от особената форма на носа, която им служи за издаване и поддържане на ултразвуков сигнал с висока честота – между 70 и 115 kHz. Ловуват около дървета и храсти. Сканирайки около себе си, щом някое насекомо прекоси звуковия им фон, то бързо бива улавяно и изяждано.
Раждат по едно малко, което остава закачено за майката сравнително дълго време, докато тя лети и се храни нощем. Когато поотраснат малките, те остават в убежищата и правят опити да прехвърчат на близки разстояния.
Различните видове оформят различни по големина зимни и летни колонии, като у нас най-многочислени са тези на средните подковоноси. Не извършват дълги миграции и все пак твърде малко все още се знае за техните маршрути.
Големият подковонос е сред най-едрите европейски прилепи, а Малкият - сред най-дребните. Тези два вида обитават както подземни убежища (пещери, галерии и тунели), така и постройки, където правят размножителни и зимни колонии.
Средните подковоноси са типични обитатели на карстовите райони и често правят многохилядни колонии предимно в пещери, като понякога съжителстват и с други видове.
Много уязвими от състоянието на местообитанията, Подковоносите силно намаляват в Европа. Те и убежищата им са обект на строга национална и международна защита. Всички видове са обявени за световно застрашени!

Семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
Гладконосите прилепи са семейството, обединяващо основната част от европейските видове. Екологичните ниши, заемани от представителите му, са твърде разнообразни, като някои видове са и наши близки съседи, с които буквално делим домовете си. Това, обаче не значи, че те са толкова добре приспособени, че не са застрашени. Напротив, ангажиментът ни е не по-малък, независимо дали са избрали нашата къща или градина. Това единствено значи, че ние сме им предложили най-подходящи условия за живот, от които на повечето други места са ги лишили. Горските и някои от типично пещеролюбивите видове също принадлежат към това семейство.
Ако намерите прилеп в дома си или на улицата, той най-вероятно е гладконос. Не се заблуждавайте, че от него може да стане домашен любимец – свържете се със специалистите, за да му се помогне реално.
Това семейство обединява в България 26 вида от 9 рода, като най-много от тях са от род Myotis (Нощници). Както показва името им, носът им не е с нищо забележителен, а всички те издават ултразвуковите сигнали през устата си. Те са с импулсен характер, така че, летейки прилепите улавят отраженията на всеки “вик” и така се ориентират в пространството и при залавянето на плячка. Диапазонът на звуците, използвани от членовете на това семейство е много широк – от 22 – 25 kHz до 60 – 70 kHz.
Видовете са твърде различаващи се в биологията и екологията си – сред тях има типично пещеролюбиви като Големия и Остроухия нощник, Дългопръстия нощник, Пещерния дългокрил, типично горски обитатели като Нощникът на Натерер, Вечерниците, Водния нощник, Широкоухия и Дългоухите прилепи, и синантропни видове като някои представители на Кафявите прилепчета (род Pipistrellus). Много от видовете не са толкова строго привързани към определени местообитания и убежища, а през различните етапи от живота си използват различни такива – пещери, постройки, скални цепки. Така например Трицветният нощник обитава както пещери, така и постройки за размножаване и зимуване, а Водният нощник обикновено се размножава в хралупи или под мостове, а може да зимува и в пещери.
Типично пещеролюбивите видове правят многохилядни зимуващи и размножителни колонии и много често те съжителстват заедно и с представители на Подковоносите прилепи, докато горските и синантропните съжителстват на значително по-малки групи и то само от един и същи вид.
След раждането майките оставят малките си на много ранен етап в т.нар. “детски градини”, които могат да са образувани от малките на съжителстващите заедно пещеролюбиви прилепи. Обикновено те са на различна възраст, но до средата на юли всички вече летят.
За някои от видовете са характерни дълги миграции (няколко хиляди километра) – например за Ръждивия вечерник и Натузиевото прилепче, а пещеролюбивите изминават по няколкостотин километра между зимните и размножителните си убежища.
Ловните стратегии на различните видове са твърде разнообразни – от лов в открито пространство, до облитане на растителността и събиране от водна повърхност или тревни площи. Може би, затова няколко вида, обитаващи една и съща пещера не си пречат на оцеляването.
Повечето видове гладконоси прилепи са слабо проучени и са силно застрашени – 8 вида са в Списъка на световно застрашените видове на Международния съюз за защита на природата (IUCN/RL 2002), два са включени в Червената книга на България (1985г.).
Както всички прилепи в Европа и у нас те и техните местообитания подлежат на законова защита.

Семейство Булдогови прилепи (Molossidae)
Булдоговите прилепи са съвсем малобройно семейство в Европа, представено от един род с един вид. Името им произлиза от не съвсем явната прилика с едноименната порода кучета. Изключително трудни за проучване, за тяхната биология и екология досега се знае сравнително малко, още повече, че единственият вид от семейството у нас е регистриран много рядко. Дали това значи, че страната ни не предлага подходящите условия за него или поради особената му екология сведенията, които успяваме да съберем, са малко? Бъдещето ще ни даде отговор на много по-важния въпрос – какви са особеностите на този вид и как да му помогнем да оцелее.
В Европа и у нас от това семейство се среща само един вид от един род - Tadarida teniotis (Булдогов прилеп). Той е изключително слабо проучен до момента и до скоро у нас видът беше съобщен само от едно находище в Югозападна България. Смята се, че е обитател на средиземноморските страни.
Името си носи от характерната си муцунка. Друга характерна особеност е това, че летателната ципа не обхваща опашката му, така че с помощта на силно осветление може да се определи в полет. Сравнително едър. По начина на ехолокация не се отличава съществено от Гладконосите прилепи. Издава ултразвуци в ниските честоти - до 20kHz, а някои от звуците му могат да се чуят даже с просто ухо.
Ловува, летейки високо в открити пространства. У нас е установено, че обитава скални цепки, правейки малки групи.
Както всички видове прилепи е обект на националното и международно законодателство.