Вход
Гост: 54.89.79.183
Извор Глава Панега
Идентификация
 
БФСп №
0261

№ район и пещера

207102
Район и област
Панежки район, Старопланинска област
 
Местоположение
 
Местност
Глава Панега
Махала / квартал
Населено място
с.Златна Панега
Код на ЕКАТТЕ
31098
Община
Ябланица
Област
Ловешка област
G P S
Нямате достъп до тази информация
 
Достъпност
 
Статус
Няма данни
Категория
Няма данни
Достъп
Няма данни
Защитена от
1966г
 
Характеристики
 
Вид
Пропастна пещера, Пещера с наклон до 45%
Влажност
Влажна, Водна
Разклоненост
Многоетажна, Разклонена
Други
Скала - Варовик
 
Данни
 
Обща дължина
230м
Денивелация (- , +)
51м (-51м, 0м)
Площ, Обем, НМВ
Няма данни, Няма данни, 180м
 
Карта
Картирали
Красимир Петков
Експедиция
Клубна експедиция
Клуб
"Студенец" Плевен
Година
1992
Мащаб
1:999
Прекартирали
Последна карта
1992г.
 

История на откриването
Интересът към извора датира още от края на миналия - началото на настоящия век, когато многобройни наши и чуждестранни пътешественици и изследователи правят първите му описания и проучвания. Първите подводни изследвания на Глава Панега започват едва през 1947г, когато тогавашния член на пещерното дружество Алекси Петров, използвайки тежко-водолазна екипировка, се спуска до дълбочина 12м. Четиринадесет години по-късно, през 1961г, Алекси Петров достига същата дълбочина, без да успее да установи мястото, откъдето излиза подземната вода. Създаването на групата за водолазни проучвания към РКПД дава нов импулс в подводните проучвания. След гмурканията в извора "Жабокрек" край с.Чирен и в някои от сифоните в пещерата "Темната дупка" край Лакатник идва ред и на "Глава Панега". През м.май 1972г групата е край Панега и проучването започва. Едва в края на детайлния оглед на чашата на извора щастието да открие "дупката", от където излиза водата, се пада на Таню Мичев. Младен Киселков се гмурка до отвора, който е само на 3м под водната повърхност, и след преминаването му продължава вертикално надолу, достигайки дълбочина 29м. Напред се очертава низходяща галерия, която остава непроучена. През 1978г леководолазът Ангел Гюров защитава дипломната си работа на тема "Хидрогеоложка характеристика на карстовия извор Глава Панега". Във връзка с това той осъществява гмуркане в извора, като дълбочината до която достига, е 32м. Силното течение и недостатъчната видимост не позволяват на водолаза да продължи по-навътре. По-нататъшните проучвания продължават едва през 1989г. Тогава леководолазите от ПК "Студенец" Плевен вече са натрупали достатъчно опит и зад гърба им има един своеобразен рекорд - премиерно преминаване на 3 сифона в "БУ-56" - Испания и извеждането й на ІІІ място сред най-дълбоките пропасти в света. Авторите на това постижение Милен Димитров и ранно напусналият ни Валентин Чапанов се гмуркат в тайнствената Панега, достигат до дълбочина 30м и се уверяват, че сифона наистина продължава. Впоследствие плевенски екипи правят нови опити да продължат напред и надолу, но не успяват да увеличат чуствително дължината и дълбочината на сифона. Това се отдава през 1992г на Красимир Петков същия клуб, който по време на едно самостоятелно гмуркане навлиза на 230м от "входа", достигайки до дълбочина 52м спрямо повърхността на извора. По-нататъшното проучване е преустановено поради риск от азотно опиянение, който може да бъде избегнат само при използването на специални кислородно-хелиеви дихателни смеси, с каквито водолазът не е разполагал. Постигнатите резултати определят Глава Панега като най-дългия и най-дълбокия сифон в България, но имайки предвид хидрогеоложките условия, можем да считаме, че това вероятно е само преддверието към най-големия сифон в страната.Че край подземното течение на Панега има грамадни пещери, за това свиделствува и следниятъ отбелязанъ отъ професоръ Иширковъ въ негова статия фактъ. „Въ 1867год. на връхъ Спасовъ денъ заведнажъ замлъкнали кречеталата на водениците и сепнали воденичари и гости. Кога излезли извънъ водениците, то водата спряла да тече и реката се преобърнала на локви пълни съ риба. Хората се спуснали да ловятъ риба, но Мулла Мутингь отъ Ловечъ, който управлявалъ тогава водениците на Абдула бей Ловчелия, не допусналъ да сторятъ това, за да не разгневятъ още повече Бога. Подиръ 8 часа водата потекла наново и тъй много както по-рано. Отъ този день нататъкъ, всеки Спасовден съ клали доскоро курбанъ. Нема съмнение, че това интересно явление, което изплашило толкова много жителите край Панега, се дължи на некое продънване въ подземните. канали на Панега и за да се напълни образуваната празднина и достигне водата наново стария си пътъ, съ били noтребни цели 8 часа". Били съ необходими значи 8 часа за да се напълни тая предполагаема празднина съ вода. А знае се, че Панежкия изворъ дава средно 3 куб. метра вода въ секунда, т. е. за 8 часа, равно на 28,800 секунди, ще даде 86,400 куб. м. вода. Съ тая вода те се напълни една празднина най-малко 1/2кпм. дълга, 80 метра широка и 25м висока. Азъ съмъ дълбоко убеденъ, че тия празднина е много по-голема и че такива празднини има множество въ незнайния подземенъ панежки миръ. Въ тоя подземен мир ще можа да се навлезе само през пропастъта „Бездънен пчелинъ, защото извора на Панега представлява единъ воденъ сифонъ, който затваря долния отворъ на предполагаемата пещера, въ която още никой не е навлезълъ.Бъдещите изследвания ще покажатъ доколко тия предположения cъ верни." ("Пещерите въ Българиа, д-р.Иван Буреш 1930г)

Нямате възможност за подробна информация

Описание на пещерата
Нямате възможност за подробна информация

Нямате възможност за подробна информация


Обратно в списъка

Copyleft 2006 by SPELEOMANIA - Data by HINKO